Мултикултурализмът не е нещо ново. Големи маси от хора са се придвижвали по земята през цялата история на човечеството, установявали се на другия край на света, преодолявали са проблемите с местното население и непознатия климат, и в крайна сметка са станали част от една друга култура, допринасякай за нея със своята култура. Латиноамериканците и уелсците имат ли нещо общо? В Аржентина имат и затова са виновни англичаните.

Преди почти 150 години, на 28 юли 1865 г. кораб със 153 окаяни уелсци се добира до бреговете на Южна Америка и акостира в залива Нуево в Патагония. Изморените и гладни британци са отплавали от Ливърпул два месеца и с големи усилия са стигнали до аржентинския бряг, а някои от тях не са доживели да го видят. Уелсците са избягали от Великобритания, където са имали проблеми с англичаните, заради езика и религията си.

Проблемите им в Аржентина не са били свързани с гонения, просто защото там не имало никакви други хора. Патагония представлява огромни, безкрайни равнини, сух климат и оскъдни запаси от питейна вода. Уелсците продължават навътре в сушата, следвайки река Чубут. Те основават редица селища, всичките с келтски имена като Роусън, Трелю и Тревелин. Гайман не е от първите основани, но днес е центърът на тази култура.

На пръв поглед Гайман прилича на всички други градове в тази част на Аржентина с цветните магазини, от които звучи музика и автобусите, боядисани в ярки цветове. Въпреки това, в архитектурата на къщите има нещо подчертано британско. В същото време уелски флаг се развява над основното училище, а по главния път има знаци на два езика. Из централния площад такива знаци с червения дракон от уелското знаме указва посоката към някоя от многобройните чайни.

Какво да донесат британците със себе си в Америка, ако не пиенето на чай? Те са пръснати из града, а една от най-известните е Ty Te Caerdydd, където принцеса Даяна е пила чай през 1995 г. Сред другите забележителности са двете църкви Бетел и Ню Бетел, като по-старата е построена през 1884 г. В нея уелсците са се събирали във времената, когато трудно добивали реколта, заради климата, а честите наводнения са убивали малкото, което е пониквало от земята.

Молитвите очевидно са помогнали - в първите десет години уелсците трудно се прехранвали, но по-късно разбрали как да използват водите на река Чубут и са създали първите напоителни системи в Аржентина. След това те станали производители на първокласна пшеница.

Третото интересно място там е Мусео Историко Регионал (Museo Histórico Regional). Той се намира в старата гара на града, която е от 19 -и век, и свързва Гайман с другите градове от долината Чубут. В него могат да се видят черно-бели снимки на първите заселници във викторианските им дрехи, както и техни принадлежности. Днес техните наследници в Патагония наброяват около 50 хиляди души, но само около 5 хиляди от тях говорят майчиния си език. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!