Маршрут в Сакар планина край менхири, долмени и светилища по стъпките на древните траки

След като сте посетили Светилището на нимфите и Афродита при село Каснаково (край Димитровград), продължавате по следите на древните светилища. Ще навлезете от южната страна в малко познатата Сакар планина. Тук е моментът да цитирам моя приятел и специалист по древна история Атанас Орачев: „Сакар планина е бяло петно за множество отрасли на науката, сред които археологията, старата история и етнологията”.

Чучул камък край село Овчарово

Тръгвате по пътя от Харманли към Тополовград. Следващата спирка е село Овчарово. Точно преди влизане в селото се намира един от малкото запазени менхири в България - Чучул камък. Според изследователите на този вид мегалити истинското му име е Чучукъ камък ("чучукъ" от турски - "момче" ), но на табелата до паметника стои името Чучул камък. Първоначално се е намирал на около 4 метра от сегашното си местонахождение и е бил с 60 см по висок, но е преместен при строежа на пътя.

Менхирите са древни култови паметници от групата на мегалитите. Мегалит идва от гръцки език megaλίθος и означава "голям камък". Мегалитите се появяват в края на новокаменната епоха и продължават през медната и бронзовата епоха (или иначе казано от около 8000 г. пр.Хр. до 800 г. пр.Хр.). Вярвало се е, че много от мегалитите притежават изцелителна и магична сила.

Думата "менхир" произлиза от бретонския диалект на френски и означава "висок камък" ("мен" - "камък"; "хир" - "висок"). Според учените подобни менхири представляват фалически символи (което е очевидно) и са израз на култа към плодородието. Почитани са през II хилядолетие пр. Хр. Вероятно в древността в околностите на мегалитните паметници са се извършвали ритуали.

След менхира Чучул камък се връщате обратно на главният път и на не повече от километър се намира следващата забележителност в село Богомил.

Тюрбето на Хазър Баба в село Богомил

В центъра на село Богомил се намира тюрбето на Хазър Баба. Според местна легенда Хазър Баба имал чифлик тук през 15-и век. Той бил много добър и богобоязлив човек. След смъртта си бил погребан в изграденото за целта тюрбе. Местните хора разказват, че по време на болести, вражески набези или други бедствия Хазър Баба е обграждал селото с гъста, непрогледна мъгла и така го е пазил дори след смъртта си. По стените на тюрбето наред с ислямските графити личат и християнски символи. Интересна е композицията на ислямски торкви (символи) с християнски кръст в средата. Самата сграда е изградена с материали, които датират от античността. Старото име на селото е Теке, което пък предполага съществуването на ислямски манастир и дервишка общност, която да обслужва текето.

Долменът Нъчеви чеири край село Хлябово

От село Богомил се отправяте отново в посока Тополовград. На 2 км от село Хлябово има малка отбивка от лявата страна на пътя. Там е изградена пътека от камък, която води до един от най-добре запазените долмени по нашите земи – долменът Нъчеви чеири (Голям рът).

Долмените са също част от групата на мегалитите. Изградени са от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Оттам идва и името им, което в превод от бретонски означава каменна маса. Също са свързани с древни религиозни вярвания и много често са използвани за погребения.

Долменът Нъчеви чеири първоначално е бил покрит с могила от пръст, като е разкопан и изследван от археолози през 1976 г. Открити са части от фибули (предшествениците на днешните безопасни игли), бронзов пръстен и бронзова гривна.

В района на село Хлябово учените описват над 40 долмена, но малко са запазени до днес. Местните ги наричат пещери. Старите хора разказват, че в тези пещери живеели змейове, които излизали под формата на огнено кросно и бранели околните села от халите (друг вид митични, зли същества), които носели градушка или поглъщали водите на извори и чешми. Също така змейовете не обичали вампири и таласъми, та и тях гонели. Но и змейовете не били особено добри. Те често се биели помежду си на хармана и причинявали пакости (като пожари) или отвличали някоя мома за своя жена. Залюбените девойки се държали странно. Някои ходели на определен долмен с бакърче или стомна мляко да „поят змея”, а други залинявали (разболявали се) от змейска болест.

Намирате се почти в сърцето на Сакара – име, с което местните наричат планината. Следвайки пътят към Тополовград, ще минете покрай античната крепост Палеокастро и светилището на бога слънце. След като подминете Тополовград, ще стигнете село Орешник, едно от кариотските села в България, в което се намира уникалната със своята архитектура църква, за да достигнете манастира Света Троица и пещерата Вехтата църква или Кара Кольова дупка, в която са изрисувани стенописи от 11-12-и век.

Текстът е част от поредицата за културни маршрути в Сакар и региона, водена от специалиста по културен туризъм Горан Стефанов. Прочетете и интервю с Горан Стефанов.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!