Вратата, от която няма връщане наистина съществува и в смисловото й натоварване има доста депресиращи отенъци. Вратата е първото нещо, което чернокожите роби са виждали след дълго време в подземни килии на остров Горий. Вратата е и последното нещо, което те са виждали от родния си континент. Когато престъпят прага, ги очаквало продължително пътуване в окови към Америка, за да не се върнат никога повече. Самата сграда разказва тази зловеща история.

Вратата, от която няма връщане се намира в Къщата на робите на острова, намиращ се на 3 километра (20 минути с ферибот) от бреговете на град Дакар, столицата на Сенегал. Навремето той е бил ключово място за процъфтяващата търговия с роби и изходна точка за превозването им към американските колонии. В наши дни Къщата на робите е музей-паметник на страданието на африканците, който придобива митичен ореол, заради усилията на Бубакар Жозеф Ндиайе.

Сенегалецът, който прави от мястото музей през 1962 г. и е негов куратор до смъртта си през 2008 г., развежда туристи из подземните килии, показва им Вратата, както и оковите, които висят от стените. Той твърди, че през Къщата са минали над 1 милион поробени и това мнение се налага в съвременното схващане за сградата, въпреки че част от световните учени оспорват бройката с различни доводи.

Все пак, през 1978 г. ЮНЕСКО включва Къщата на робите в списъка си със Световно наследство, а островът става основна дестинация в Сенегал за 200 хиляди туристи всяка година. Основна част от тях са наследници на робите, които преди векове са били отвлечени от Черния континент и връщането им към съдбата на своите прадеди често е много емоционално

Къщата на робите е и място, където се отбиват повечето чуждестранни политически гости на страната, сред които са били вече покойният бивш президент на ЮАР Нелсън Мандела и настоящият президент на САЩ Барак Обама. Какво ли са мислели, взирайки се през Вратата, от която няма връщане?

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!