Със своето население от почти 19,000 души Акурейри се нарежда на четвърто място по големина след Рейкявик, следван от Коупавогюр и Хапнарфьордюр.

Градът обаче е най-големият в Североизточна Исландия, поради което изпълнява функцията на административна столица на региона, но също така е наричан и „северната столица“ на Исландия. Акурейри е разположен в края на най-дългия фиорд в страната, 60-километровия Ейяфьордюр, който поразява с красотата си. Смята се, че първият заселник на това място е Хелги Магри Ейвиндарсон (“Магри” означава “Кльощавия”), който идва на това място през 890 г. През XVII век Акурейри е основан като търговски пункт, а първите му обитатели са шепа датски търговци, докато исландците живеят във ферми извън селището. От 1900 г. насам обаче градът се развива с бързи темпове – има собствен университет, а корабостроителницата и риболовната му компания са най-големите в Исландия. Три бързи факта за града: 1.) през Втората световна война в Акурейри има норвежко-британска военновъздушна база; 2.) Акурейри е един от градовете с най-ниска престъпност в света; 3.) автобусите на Akureyri Bus Company в рамките на града са безплатни.

Забележителностите на Акурейри

След като разкзът в първа част на пътеписа за Акурейри завърши на пристанището, започвам със забележителностите от тази точка на града. Културният център Menningarhúsið Hof (www.menningarhus.is, адрес Strandgata 12) е специално построен за концерти и други арт събития. В сградата се намират както туристическият информационен център, така и симпатично кафене с маси на закрито, а в слънчеви дни като този – и на открито.

Тук няма как да не направя паралел с крайбрежната алея на Рейкявик – пространството там е доминирано от красивата сграда на операта Harpa, а близо до нея се намира стилизираният викингски кораб Sólfar. Тръгвайки по улица Drottningarbraut в посока юг от Menningarhúsið Hof – контрапункт на Harpa, се натъкваме на подобна на Sólfar скулптура – Sigling (“Плаване”) на Jón Gunnar Árnason от 1990 г. Асоциацията със столицата е неизбежна, но алеята тук е също толкова приятна за разходка и приликата е по-скоро вдъхновение, а не имитация.

Вървейки покрай брега, няма как да не ни направи впечатление сградата на театъра в Акурейри Samkomuhúsið (адрес Hafnarstræti 57) – красиво разположена на хълм срещу морето, къщата се намира на това място от 1906 г. Akureyri Theatre Company е единственият професионален театър извън столицата, който съществува повече от век, но получава официален статут на театър през 1973 г.

Вече сме в старата част на Акурейри и скоро стигаме до най-старата запазена къща в града – Laxdalshús, построена през 1795 г. от богат датски търговец. Мястото не е избрано случайно – по онова време брегът достига до тук, а морското дъно се спуска рязко надолу и дълбочината позволява на търговските кораби да хвърлят котва на близко до сушата разстояние. Кейове тогава не съществуват и всички стоки трябва да се пренасят до брега в малки лодки, затова изборът на локация се оказва стратегически. През 1827 г. къщата вече не служи за резиденция на търговци, а приютява градския архив и библиотека, която е безплатна за всички, а библиотекарят работи доброволно. През 1943 г. общината купува къщата, за да настани в нея бездомни хора, и едва през 1978 г. Laxdalshús става културен паметник и е напъно реновирана. Тук, в южната част на града, се намират и няколко интересни музея, но времето е прекалено хубаво, за да им отделим от нашето време за разходка на открито.

Следващата забележителност по пътя е разположената на стръмен хълм, разкриващ прекрасна гледка към пристанището и залива на Акирейри. Най-северната ботаническа градина в целия свят е тази в Акурейри – едва на 50 км. южно от северния полярен кръг.

Lystigarðurinn (www.lystigardur.akureyri.is, адрес Eyrarlandsholt, работно време от 08:00 до 22:00 часа от понеделник до петък и от 09:00 до 22:00 часа през уикенда, от 1-ви юни до 30-и септември) е основана от женско сдружение през 1912 г. като градски парк и прераснала в ботаническа градина през 1957 г. Днес в нея могат да се видят 6600 вида растения, от които 430 вида ендемични за Исландия. С Ани се разхождаме из алеите поне половин час, радвайки се на сянката и ароматът на цветя.

В непосредствена близост до ботаническата градина се намира сградата на гимназията в Акурейри Menntaskólinn á Akureyri (www.ma.is, адрес Eyrarlandsvegur 28), която датира от 1904 г. Самото училище е едно от най-старите в страната и се смята, че е наследник на основаното от епископ Jón Ögmundsson през 1130 година училище в Хоулар (Hólar). Днес учениците са около 750.

Спускаме се от другата страна на хълма, за да намерим малката и симпатична католическа църква Kaþólska Kirkjan (адрес Eyrarlandsvegur 26), която може да се похвали с ирландски свещеник, сестри от Кармелитския орден и литургии на исландски, английски и полски език.

Основната (лутеранска) църква на Акурейри, Akureyrarkirkja (www.akirkja.is, адрес Eyrarlandsvegur, работно време през лятото от 1-ви юни до 31-ви август от 10:00 до 16:00 часа от понеделник до петък; от 15-и юни до 15-и август работи и от 16:00 до 19:00 часа от понеделник до четвъртък), е проектирана от архитекта Guðjón Samúelsson, чието по-известно творение е църквата Hallgrímskirkja в Рейкявик. Построена е през 1940 г. и впечатлява с красивите си витражи, изобразяващи важни исторически личности, и нестандартна конструкция. За съжаление не успяхме да я разгледаме отвътре, но поне я виждахме да се издига гордо в края на главната улица всеки ден.

Обратно на пристанището

Обиколката на Акурейри завършва в изходната си точка – квартал Одейри (Oddeyri), където слънчевите лъчи потъват в тъмните води на фиорда и потапят отраженията на къщите в злато. Сядаме на една от пейките на брега, за да се полюбуваме на гледката, преди да си тръгнем от Акурейри на следващия ден. До нас е скулптурата Farið на Pétur Bjarnason от 1990 г. Казва се “Полетът”, но на нас ни прилича на някоя от опашките на китовете, които видяхме вчера. Белите нощи са започнали да стават по-къси, но все още не оставят на мрака да се промъкне и да закрие върховете на планините. Лека нощ, Акурейри, беше ни много приятно да се запознаем.

 ***

Текст и снимки: Деница Стоянова и нейния прекрасен блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!