Малкият архипелаг Хелиголанд е на 46 километра от германската брегова ивица на Северно море и се състои от два острова – населеният Хауптинсел и ненаселеният и по-малък до него, наречен Дюн. През 20-и век Хелиголанд основно е бил две неща – или военноморска база, или курортно селище. По един интересен начин последиците от Втората световна война всъщност са направили мястото още по-любопитно за туристи.

Хелиголанд е бил тежко бомбардиран по време и на двете световни войни, но след края на Втората, на британската армия й идва една особена идея. Тя притежава огромен запас от муниции и експлозиви и решава да направи серия от контролирани експлозии за създаване на сеизмична вълна, подобна на малко земетересение. Понеже не били толкова луди да изпробват това у дома, те избрали архипелага в победена Германия.

През юли 1946 г. британците създават експлозия до град Солтау в Северна Германия, която предизвиква сеизмични вълни, усетени на 50 километра от мястото на взрива. Те решили, че могат да подобрят изпълнението и на 18 април 1947 година Кралският флот взривява 6700 тона експлозиви на Хелиогланд. Облакът се издига на 1800 метра височина, а експлозията е чута чак в Сицилия. Този експеримент е записан в Книгата на Гинес като най-голямата единична не-ядрена експлозия в света.

Взривът е освободил енергия, която е равна на една трета от атомната бомба над Хрошима и е разтресла основния остров на няколко километра под основите му. Интересното е, че британците очаквали той да е напълно разрушен, но това не се случило, просто формата му се е променила завинаги и днес е основна туристическа дестинация. Островът е върнат на Западна Германия през 1952 г.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!