Топъл разказ за сложно време в книгата “Игра за всяка възраст.  Улица към крепостта” на румънския писател Клаудиу М. Флориан.

“Игра за всяка възраст.  Улица към крепостта” е автобиографичен роман. Действието се развива в многоезичната и етнически разнородна Трансилвания от средата на 70-те години на XX век, където е израснал Клаудиу М. Флориан. Повествованието се води от дете, което тепърва започва да се ориентира в думите и порядките на възрастните – какво е цензура, какво е Държавна сигурност или Секуритате, защо може да е проблем, че имаш роднини в Западна Европа.

Книгата е написана и издадена първо на немски език, тъй като дипломатическата работа на автора го отвежда за дълго в Берлин. След това идва ред на румънската допълнена версия на романа. Докато превежда собствената си книга, Клаудиу М. Флориан дописва около 100 страници, които не са били поместени в немското издание.

Именно тази втора, пълна версия на книгата, удостоена с Европейска награда за литература през 2016 година, четем и на български език. Преводачката проф. Румяна Станчева сякаш е успяла да запази и предаде специфичния детски мироглед и чувството за хумор на героя-разказвач. Детето в центъра на книгата се опитва да преповтаря официозния език от телевизора, вижда Чаушеску като “човече”, но не му се смее с горчивината и сарказма на възрастните, а съвсем непосредствено и искрено.

Момчето играе, но и разсъждава за Бог, наблюдава семейството си, околните. Освен четирите поколения на това семейство, в книгата участват още толкова различни етноси. Що за хора са трансилванците, олтенците (от западната част на Влахия), сасите (или саксонците, малцинство от някогашни германски преселници), секуите (подгрупа на унгарското население)? И как всъщност преживяват уж еднаквите условия и ограниченията, които са им наложени? Дори България присъства в света на романа. Като онази земя, която се вижда отвъд улицата на Гюргево, земята отвъд Дунава, като Русе, което за германоезичните саси свучи много “руско”. А всъщност думите улица и граница съществуват и в румънския език – сред многобройните славянски заемки.

Може би Клаудиу М. Флориан е избрал тъкмо тази структура и необременеността на детския поглед, защото си дава сметка колко трудно е все още да се говори за близката история на страните от Източния блок. И докато възрастните преувеличават или твърде саркастично и повърхностно споделят травматичния си опит, децата са ведри и добронамерени, естествено критични към несправедливостите. В този смисъл “Игра за всяка възраст” може да е полезна и на нас, отсам Дунава с това, че ни предлага да видим нюансите на сивото, а не само черно-белите многократно пренаписвани, но все така ожесточени разкази за миналото.

Йоана Велева

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!