Къде са пътували българските блогъри през месец март?

Разберете за техните пътешествия. Запишете си някои от техните ценни съвети и бъдете готови за нови приключения.  

 Travelroof Without Roof: 8 стъпки да посетиш Мачу Пикчу с нисък бюджет

Мачу Пикчу е дестинация топ 10 в цяла Южна Америка да не кажа и в света и привлича от „лачени“ до „простосмъртни“ пътешественици и туристи целогодишно.  Преди да хванем пътя към Латинска Америка бая хора се изредиха да ме питат едно и също: „Ще ходите на Мачу Пикчу нали?“ отговарях еднакво: „С много малък бюджет сме – много е скъпо там“. А и то в интернет какво може да намери човек фенси екскурзии от по 5-6000лв, резервации на билети месеци напред, ограничени влизания, труден транспорт, организирани турове и т.н. Неща, които всеки интересувал се за Мачу Пикчу е чел. Нещеш ли обаче, когато се озовахме на континента започнахме да се срещаме с различни пътешественици, които споделяха „low budget” начини да посетиш Мачу Пикчу. Естествено липсваха ни някои важни детайли за закупуването на билети и транспорт, но като пристигнахме в Куско веднага се наредихме на 500-метрова опашка пред билетната каса за Мачу Пикчу…знаехме, че това е единствения вариант за закупуване на билети, освен, ако не си резервирал няколко месеца по-рано онлайн. 

Разбира се най-важното е първо да се доберете до Куско, ако пътувате от Европа имайте в предвид, че понякога по-евтиният вариант е да летите до столицата и да се предвижите с автобус или вътрешен полет до Куско.

***

Magic Kervan: Огнения дъх на земята – Източна Ява

Вулканът Бромо

На десетина километра сме от град Нгангджук (Ngandjuk). След сутрешния тоалет и закуската започваме стопа. Качва ни странна двойка- травестит и шофьор момче. Маги така и не разбира, че това е мъж и се връзва на приказките, че това му/й бил сина и имал/а още трима. Така или иначе хората си бяха симпатични. След тях, по новата система вървейки и стопирайки, една кола се опитва да ни спре, но едва не прави катастрофа и продължава. Малко след това обаче се връща, обръща, отново правейки задръстване и ни взима. Симпатично семейство от остров Мадура. Ще ни закарат директно до адреса на невероятната Елизабет, хоста ни от Джакарта, която сега е в родния си град Сурабая (Surabaya). Този път се предвижваме по-бързо – 130 за 6 часа. 

Семейството беше адски любезно. Черпиха ни вода, безалкохолни, бисквити и в крайна сметка ни закараха директно до магазинчето за железария на Елизабет. Тя ни посрещна сърдечно. Запознахме се с брат й и майка й … и започна нашия живот на китайски търговци в малко. магазинче.

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.

***

Магията на пътуването: Сенегал – контрастите на Сен Луи

Не сме свършили с романтиката на пустинята Ломпул

Бедуините се събуждат и се изкачват боси към “закусвалнята” (снощи беше залата за вечеря, а всъщност е палатка). След обилна закуска (извинявайте, камили!) и преди финално ползване на вградената в палатките тоалетна се натоварваме на три симпатични камили. Изкусен и леко мързелив камилар ги повежда през дюните.

На изкачване за нас е добре, на слизане – за камилите. Романтиката не е свършила с нощта, тя ще продължава, докато има пясък в пустинята.

Нашите коне в степта са камилите по дюните. След разклащащо слизане от тях, си почиваме в хамаците, преди да скочим за 5-те километра до “цивилизацията”.

 До границата с Мавритания

Насочваме се още по-северно към Сен Луи (Saint Louis). Вече сме на крачка от границата с Мавритания – но няма да ходим там. Сен Луи има с какво да ни забавлява – град с история, с три коренно различни части, с река и океан, с неспираща дейност и кипяща търговия.

В едната част на града живеят рибарите, втората е за администрацията и за богаташите, третата е където се върти търговията и се осъществява лудницата, наречена живот. Ние минаваме покрай всички, вдишваме миризмите на риба и мърша. Спомням си за Момбаса – и там така – лудница и история на брега на океана.

Приключенията на Бистра и Наце можете да следите в блога им Магията на пътуването тук.

***

Друми в думи: До Водопад Казанките в Сакар – красив, доволно скрит, но достижим

Много обичам водопадите. Ако и друг път сте попадали на страниците на блога, сигурно сте го забелязали. Не малко водопади сме посетили като интересни дестинации за прекрасна еднодневна разходка. А за останалите ще разкрия нашето неписано правило, че тръгнем ли за някое по-далечно място с преспиване, винаги търсим някой (или няколко) водопад наблизо.

очно такъв беше случаят с водопад Казанките. Планирахме посещение в Сакар планина, известна повече с долмените и тракийските скални светилища. Все пак, планина е, мислехме си. Не може да няма някой водопад. Попитахме Гугъл и той си каза – водопад Казанките. Само дето информацията за неговото местонахождение беше изключително оскъдна. Там, където я имаше, беше по-скоро объркваща. Нескромно се надявам, след тази статия, вече да не бъде така  .

И така, решихме да се пробваме да видим водопада. Е, не стана от първия път. Тръгнахме веднъж и не стигнахме, защото замръкнахме. Но пък видяхме красиви залезни картини.

Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.

***

Time2Travel: Средновековният град Червен – стражът над Черни Лом

Червен бе една от предпоследните ни спирки по време на голямото ни лятно пътешествие из Северна България. Още като студенти по археология сме учили за този средновековен град от времето на Второто българско царство и за мен винаги е било голяма мечта да го посетя.

Денят, в който се отправихме отправихме към село Червен, над която се разполага и средновековната крепост бе повече от прекрасен-слънчев, без облаци, топъл.

Къде се намира село Червен?

Село Червен се намира в община Иваново, област Русе. Отстои на около 35 км от областния град. През селото минава река Черни Лом, а нейните живописни извивки образуват скални ридове, извисяващи се високо над речната долина. Именно там се намира и една от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто Българско царство (XII – XIV в.). 

Крепостта Червен през вековете

Траките винаги търсели добре укрепени естествени хълмове и спрели своя избор на червенското възвишение. През VІ век тук е имало голяма византийска крепост, а в по-късните векове след нейното разрушаване тук възникнало и българско селище.

За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.

***

The Life Nomadic: Официално влизане в Хива Оа- островът на Пол Гоген

Един ден, както се разхождаме из Атуона (Atuona) възхищавайки се на величествената природа навсякъде около нас, чуваме музика. Дивашки ритми, които ви карат да скачате и танцувате около огъня. Децата в местното училище репетират за някакъв празник и ни разрешават да погледаме. 

За първи път виждаме полинезийски танци и музика-дивашки, древни ритми. Не е ли страхотно, че тези деца се учат да свирят на барабани и да танцуват в училище, още от 5-годишна възраст?! На кратка разходка до покрайнините на градчето, в подножието на вулкана, се намира старото гробище. Но друго гробище привлича много повече посетители. 

На един хълм с изглед към залива е гробът на Пол Гоген- художник от епохата на пост-импресионистите. Гробът му е днес основна туристическа атракция на острова, освен музея „Гоген“ с репродукции на картините му долу в градчето. Всички туристи, идващи тук се изкачват на хълма в жега или дъжд, за да отдадат почит на известния художник, който „избягал западните влияния“ и се върнал в природата, за да намери „изгубения рай“. Но местните жители имат смесени чувства към Гоген и неговото присъствие на острова. Какви ли са били истинските мотиви на този французин да си купи къща и да живее в Hiva’Oa?  

Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!