Най-доброто четиво за уикенда
Почерпете вдъхновение от пътешествията на другите, сбъднете собственото си пътуване-мечта!
Интересни разкази, случки и съвети от блоговете на българските пътешественици през юни:
Експедицията Cycle Americas: Новата година в Джорджия и премеждия под дъжда
Бррр, много студена сутрин, направо не ни се излиза от чувалите, а сме будни от много време. Още от 4:30 ч. сутринта идват хора с лодки, за да влизат в реката. Процесът по стоварване на лодката в реката се оказа адски шумен, съпроводен от крясъци и напътствия. Събираме лагера и се местим от другата страна на поляната, където има огнище, за да опечем улова на Слав.
Започваме кафето, а вече хората се връщат, с каквото там са ловували. Една лодка се върна, после втора, трета, паркингът започна да се празни, а ние още дори не пием кафе. Едни пичове се опитват да ни подарят една патица, която са хванали. Казвам "опитват", защото ние не им разбираме южняшкото мъмлене, а те изобщо не ни разбират какъв език говорим. С жестове и мъмлене ни обясниха, че дошли много късно с лодката и успяли да хванат само една малка патка. После ни питат от къде сме тръгнали. Винаги хората се вълнуват да чуят, че сме тръгнали от Аляска. В тези моменти забравят, че сме чужденци и ни пробутват местни шеги.
- Е, нищо чудно, че сте тръгнали към Флорида, поне една зима да изкарате, като нормални хора! Ха,ха,хаахаха! - викат ни те
- Дааа, на светло и топло, можем даже да пием кокоси на плажа! - вживявам се аз.
Научете повече за експедицията Cycle Americas. Следете пътешествието с велосипеди из Северна и Южна Америка Cycle Americas тук.
***
Travelproof Without Roof: Замбия – първи впечатления
Още от влизането в селото децата ни обградиха с широко отворени черни очи, задаващи въпроси и пълни с любопитство, а по-малките очевидно изпитваха страх. Всички искаха да ни пипнат, да се здрависат с нас и като цяло да станат наши приятели. Отвсякъде се чуваха викове „мусунго, мусунго“ (което на местния език Бемба означава „бял човек“) и викове и стонове на учуда, възхита, дори уплаха. Знаехме предварително, че децата в Замбия обичат футбол, така че се бяхме подготвили с топка за целта.
Видях техните топки и със смесени чувства се възхитих на креативността им. Топките на малчуганите, бяха собственоръчно направени от найлонови торбички, обвити със сизал, формата им беше добра за игра, а и бяха леки. (По-късно през престоя ни в Замбия разкрихме каква е тайната на тези топки – вътре под торбичките слагат чорап или презерватив.) Предложихме на децата да играем футбол и те се съгласиха моментално. Когато извадихме топката от раницата, се чуха страхотни викове на радост, видяхме големи усмивки и щастливи очички. Децата веднага се организираха по неравното, пълно с прахоляк игрище, едни тръгнаха да чупят клони, а други да копаят дупки, за да направят врати. Играта започна, много от играчите ни нямаха обувки, така че бягаха боси, други имаха само по един чехъл, но вратарите бяха добре екипирани – вместо ръкавици се бяха сдобили с по чифт чехли, които да сложат на ръцете си. Децата ставаха повече и повече, докато в един момент се огледах и видях, че децата са около 60-тина, не всички играеха футбол, затова се организирахме и започнахме с други игри, за да може всички да се включат в забавата. Незнайно как времето мина бързо и започна да се стъмнява, трябваше да се прибираме, за да се предпазим от „нападенията“ на комарите. Знаехме, че пак ще се върнем.
Прочетете за още приключения на Пламена и Антон тук.
***
Магията на пътуването: Балтийско лятно настроение – откриваме нови места по старомоден начин
Събота вечер. Старият град на Вилнюс. Шумни компании и тракащи калдъръмени улици. Барове и ресторанти се бият за твоето внимание. Имаш нужда от почивка. Поглеждаш наляво към зелена поляна и самотен пън на нея. Стъпваш отгоре му и тя се изправя пред теб – най-непретенциозната стара сграда, която всички просто подминават. Самотна постройка, която не страда от внимание. Появява се хладен вятър и така започва магията…
За да усетиш столиците на Литва, Латвия и Естония ти трябва безплатната карта на града и подходящо облекло. Няма лошо време, има лоша екипировка. А времето може те да изненада – понякога дори в твоя полза – например да имаш лято в края на месец май.
Градове на стотици години. Стени, които са виждали и звезди победи и праха на войната. Изоставени или сами нарочно. Не изпускаш шанс да си поговориш със стара сграда, да я подушиш и да се докоснеш до разпадащата се мазилка.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
***
Life Tasting: Фестивала на розата в Казанлък
Сигурно сте чували, че в началото на юни в Розовата долина на България откриват розобера с колоритен фестивал! И ако не сте го посещавали, време е да включите казанлъшкия Фестивал на Розата в календара си за следващия юни, защото си заслужава! (…)
Ритуалът „Розобер и Розоварене“ е може би най-интересното събитие за гостите на фестивала, защото се случва в самите розови градини. За да участвате в него, трябва да станете рано и да се отправите към някое от селата край Казанлък.
Тази година си избрахме с. Горно Черковище и не останахме разочаровани. Посрещнаха ни млади и стари розоберачи в народни носии с усмивки и весело настроение. Закичиха ни с рози, почерпиха ни с розово сладко, гюловица и ликьор от рози. Позираха ни за снимки и с ентусиазъм участваха в различни фото-композиции и селфита. Видяхме как се вари розовото масло и ни разказаха как се берат розите в действителност - много рано сутрин с росата и без носии :) Един съвет - идете по-рано от обявения официален час, защото с наближаването му идват много хора, става пренаселено, горещо и трудно за снимане. (…) Точно в разгара на Фестивала на розата, в Казанлък се провежда и Фестивал на виното Розе, където почитателите на розовото вино могат да дегустират отличените вина за годината.
Следете пътешествията на Елица и Валентина в блога им Life Tasting тук.
***
The Life Nomadik: Тихоокеански герои
През май 2016 г., ние - Иво, Мира и 12-годишната Мая успешно преплавахме най-голямото непрекъснато морско разстояние на Земята на борда на 11-метровия катамаран Фата Моргана. Отне ни 23 дни и нощи, през които времето и пространството добиха различен смисъл. Сами насред синята водна пустуш на Тихия Океан. Всъщност, не бяхме сами и тази история не е за нас. Протагонистите на тази история са много.(...)
Авто-Пилота, Слънчевата Инсталация, Електрониките, Машиината за Вода и Платната бяха войниците на малкия военен отряд наречен Фата Моргана- „мираж“ или „видение“- и тя се бори подобаващо. Фата Моргана не ни разочарова. Дори по време на шквала, когато вече не издържахме, тя издържа. Тежка и прекалено натоварена с покъшнина и провизии, „Дебелата Фата“ бе нашия удобен дом и превозно средство през океана. Обичаме я истински и много се гордеем с нея. Браво, Фата! (...)
А що се отнася до нас тримата - ние също се представихме достойно. Иво не спа в продължение на 23 дни и нощи, които ги прекара в кокпита наблюдавайки лодката, подобно на онези птици, дето спят с едно отворено око, а другото око внимава за хищници. По време на шквала удържа лодката стабилна и през цялото време се грижеше за всички системи и уреди. Моите „героични успехи“ бяха постигнати предимно в камбуза, където трябваше да се справя с 50 кг картофи, 20 кутии със смески за сладкишчета с изтекла годност, 120 яйца и 4 големи риби. Мая пък прилежно си учи уроците и най-после завърши дебелия омразен учебник по математика с 23 теста в края- по един за всеки ден от прехода. Тя също така вложи доста време в писане на „кратки истории за морето и рибите“, придружени с рисунки, и нито веднъж не се оплака, че й е скучно. А по време на шквала, тя беше най-смела от трима ни и изобщо не се уплаши, даже ни успокояваше и окуражаваше. Малка смела мореплавателка, с която много се гордеем!
Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.
***
Magic Kervan: Нападението на макаците
На сутринта, точно си приготвяхме закуска, когато стадото макаци се появи изневиделица от гората. Цветин беше отишъл да мие една тенджера в морето. От дървото над палатката слязоха няколко женски с малките си, а по пътеката се зададе огромен мъжкар с още десетина женски. Една по-възрастна директно се запъти към палатката и цялото стадо като че ли се приготви за атака.
Развиках се, Цветин веднага дотича, размахахме по един кол и се разбягаха, но междувременно успяха да вземат солницата. Мислехме, че ще си тръгнат, но те се настаниха на едно дърво на 20 метра от нас и явно планираха да останат там за дълго време. Дългоопашатият макак за щастие е доста по-плашлив и неагресивен от обикновения, отчасти и заради по-дребния си размер. Повече обаче не посмяха да се приближат или поне временно…
(...) Закуската беше приготвена и седнахме да ядем, но това разбира се не остана незабелязано. Започнаха да се прокрадват към нас и скоро последва нова офанзива. Този път се разкрещяхме по-страховито и ги погнахме. Разбраха, че няма да я бъде и се провисиха по клоните на дървото над нас. От време на време издаваха много сладки звуци и гледаха с килнати главички към нас. Почти успяваха да ни прилъжат с милите си очички, но знаехме, че ако им дадем храна после целият лагер ще стане на пух и прах. Солницата ни отдавна бяха я отворили, изсипали солта и сега едно малко маймунче я дъвчеше високо в клоните.
На обед нещо задрямахме за пет минути и си отворих очите точно когато мъжкият се готвеше да влезе в палатката. Изобщо не го беше страх от нас и няколко секунди обмисляше дали все пак да не довърши атаката, но се отказа. В късния следобед, когато отдавна групата вече беше напуснала местността, решихме да се поразходим из гората зад плажа. Беше пълно с птици и се чуваха всякакви звуци.
(...) След около час, два се завърнахме в лагера, тъй като не искахме да оставаме багажа по-дълго време без надзор. Още с приближаването си личеше, че нещо се е случвало. По принцип бяхме прибрали всичко в палатката, но бяхме оставили някои неща като керосиновото котлонче, бутилка вода и бутилка нафта в преддверието, което също се затваря, но има половин педя разстояние между платнището и земята.
Макаците се бяха върнали да върлуват. Добре че не бяха се светнали как се отварят циповете, но бяха успели да издърпат от преддверието бутилките и котлончето и наоколо всичко беше в разкъсани найлони и разпарчедосана пластмаса. Големи разбойници! Трябваше спешно да сменим мястото, защото тук не можехме дори да се изкъпем в морето без да дебнем за тях. Знаехме, че нямаше да ни оставят на мира.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп из Индия на Магическия керван тук.
***
Roving Snails: Махешвар – частица от Варанаси на брега на река Нармада (Индия)
Махешвар сякаш е частица от Варанаси, казвам на Борис, когато стигаме стъпалата до реката. Варанаси е една от тези впечатляващи дестинации, които карат някои пътешественици да искат бързо да избягат, а други приковават за дни или седмици по тесните си улички и широките крайречни стълбища. Преди шест години попаднах във втората категория. Махешвар на момента ме пренася в онзи велик и мистичен град по бреговете на най-известната река в Индия. В Махешвар обаче не река Ганга отнася ритуалните дарове (пуджа) на богобоязливите поклонници, а една от останалите шест свещени реки в Индия. Стълбите на Махешвар слизат до река Нармада. „Дори по-свещена е от Ганга“, казва някой. Тя носи живот на щата Мадхя Прадеш, пресичайки щата на запад от мраморния си извор край Амаркантак чак до Арабско море.
Според митовете Шива, бог на сътворението и разрушението, седял дълбоко умислен. Докато бил така силно вглъбен, една капка пот се търкулила по челото му и паднала на земята в един съд. Последвали още безброй капки свещена пот и скоро съдът прелял, създавайки река Нармада. Поне така твърди един от митовете за сътворението. Според друга легенда било не пот, а капка свещена сперма от бог Шива, а трета твърди, че реката, заедно с поток близнак на име Сон, потекла от сълзите на бог Брахма. А дори някъде прочитаме, че Нармада е била влюбена в същия този Сонбхаадра. Каквато и да е истинската история, във всеки случай единственото, което разбираме със сигурност, е, че свещената природа на течащите води е неоспосима. Което и да е било божеството, реката е удостоена с божественост. И Махешвар, градът-храм, където идваме да срещнем Нармада, е специално място за поклонения по бреговете ѝ.
Следобедната жега е толкова голяма, че човек се чуди дали да изплакне гърлото си с леденостуден „нимбу пани“ (лимонада), или да се опита да се разбуди от летаргията с няколко чаши врял чай. Седим в сянката на пъстра палатка, взирайки се в пътя на реката под жаркото слънце. Насред реката малко храмче разцепва потока. Поклонниците стигат до храмчето с лодки и си правят ритуални бани във водите според хиндуисткия обичай за почитане на боговете. Много седмици по-късно някой на стълбите на друга свещена река в Нашик ни обясни, че къпането в днешно време е само ритуално, но се е зародило като съвет от мъдреци с простата и практична идея да спасява богомолците от телесно претопляне в най-голените жеги на сезона и в определени часове на деня. Това, което днес се нарича „за здраве“, може наистина да има чисто прагматичен произход, който, също като произхода на реката, е покрит с дебели пластове легенди.
Научете повече за пътешествието на Борис, Марта и котката Бурма. Следете пътешествията на Roving Snails тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
