Интересни разкази, случки и съвети от блоговете на българските пътешественици през февруари:

Magic Kervan: Ръчно асфалтиране в Мианмар

Събуждаме се малко недоспали след леко студената нощ. Навън ни чака изумителна гледка – пълзяща мъгла по долините и красиви островчета образувани от върховете на планината. Хълмовете са покрити с високи бамбуци. Поемаме по пътя нагоре в търсене на удобно място за стоп. Разминаваме се с група строителни работници на пътя, за наше учудване са жени. Интересен факт е, че в Мианмар освен, че преобладава ръчната работа при асфалтирането на пътищата, жените са тези, които основно работят. Може би защото те владеят специалното умение да носят легени със строителни материали на главите си, без ръце или защото жените са повече от мъжете, или защото мъжете предпочитат да си дъвчат бетела и да си пият биричката… нямаме отговор за причините за този феномен.

Асфалтиране на ръка – Едрите камъни се носят и пъхат в машина, която ги разбива на различни размери. После се носят на ръка или на глава и се насипват на пътя. Едрите камъни отдолу, отгоре по-ситните. Нивото се хваща/изравнява със система от конци. Пали се огън и се нагряват варелите с асфалт, който също се носи на ръце в кофи и се изливат върху чакълената настилка. Минава валяк за окончателното заглаждане.

Не сме вървели и 5 минути и милите хора ни настигат. Такава е била очевидно съдбата ни, те да ни закарат до Ан. Минаваме още една полицейска проверка, този път без записване и пристигаме благополучно.

Излизаме от града. Спретваме си малко огънче и вкусна закусчица и отново сме на пътя. Още докато вървим по него, ни застигат монах, после бъбрив мотоциклетист, който иска да ни помогне, но не знае английски, и накрая ни спира бусче с фамилия, която отива да посети прабаба си. Голям късмет, както се оказва в последствие, тъй като след като ни оставят след около 50-60 км, започва истинското чакане. Чакахме, чакахме, но нищо не минаваше освен моторчета и разни тракторчета и триколки, сновящи между селата.

Свечери се и решихме да се поразмърдаме и да сменим мястото. Покрай бамбуковите къщи със сламени покриви, щръкнали на колци заради дъждовния сезон, видяхме място с вирче и къпещи се хора. Без да му мислим въобще се запътихме директно към тях. Една баня щеше да ни се отрази чудесно след тежкия ден. Сред тукашните срещнахме отново усмивки и желание да ни помогнат. След кратка жестомимическа комуникация поехме отново, този път просто решили да си намерим място за спане.

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп из Индия на Магическия керван тук.

***

Life Nomadik: Вулканите с М на Никарагуа

В Никарагуа, имаме уникалната възможност да се запознаем отбилзо с няколко от тези спящи, ръмжащи и пушещи гиганти с омагьосани имена, започващи с буквата „М“ : Момотомбо, Масая, Мадерас; да плуваме в кратерно езеро и да се спускаме с шейни по склоновете на действащ вулкан.

Момотомбо

Една от новините по местните медии, като пристигаме в страната е, че един от най-живописните вулкани- Момотомбо, тъкмо изригнал. Симетричен стратовулкан издигащ се на 1300 м над морското равнище над езерото Манагуа, Момотомбо е най-известният вулкан на Никарагуа, чийто кратер през последния век само пушел. В началото на декември 2015г. Момотомбо се събужда със силна експлозия, последвана от фантастична река от лава. Вулканът изригва още няколко пъти през декември 2015г., по времето, когато сме в Никарагуа и продължава през януари 2016г. За нас най-невероятата част от това събитие е, как местните хора го възприемат като нещо напълно нормално. Реакцията им на вулкана, сипещ сажди и лава в задните им дворове е като на хората в други части по света, реагиращи на малка снежна буря- не е голяма работа, ще отмине.

Масая

Само на 25 км югоизточно от Манагуа, друг действащ вулкан непрекъснато пуши, създавайки перманентен гъст облак над столицата на Никарагуа. Този е един от най-лесно достъпните вулкани на планетата. До там ни завежда с колата си нашият прятел Радо, който ни закарва по асфалтиран път чак до ръба на огромният кратер Сантиаго. От там надничаме в дълбините на Земята. За наша почуда, в тази токсична сярна атмосфера живеят едни малки кратерни папагалчета!

Националният парк Масая включва няколко вулканични конуса и едно кратерно езеро. Изкатерваме се до ръба на един от кратерите, от където наблюдаваме как издиханията на Сантиаго замъгляват слънцето- драматична могъща гледка. Последно, вулканът е изригнал през 2001г. и 2008г. изхвърлил огромни канари върху паркинга на парка, повредил няколко от колите, паркирани там. За нас да се разхождаме по ръба на действащ вулкан, да се навеждаме и надничаме в пушечните дълбини на ръмжащ кратер, е уникално почти спиритуално изживяване- малко страшно и безкрайно вълнуващо.

Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.

***

Roving Snails: Съвети за стопиране през зимата

За нас пътуването на стоп през зимата е отделна категория. Това е съвсем друг тип пътуване. И си струва толкова, колкото е и трудно.

Да се оставиш на течението, да се изгубиш и т.н. са все страхотни начини за пътуване, но когато наближава буря, а температурите падат, по-скоро бихте искали да сте някъде на топло, отколкото някъде изгубени.

1. Избирайте по-дълги преходи, за да намалите времето за чакане. Това означава да се качвате на ТИР-ове и камиони, да чакате на местата за плащане на тол такси на магистралите или да питате на бензиностанциите. Ако не можете да избегнете кратките преходи, помолете да ви оставят на крайпътни заведения, бензиностанции или на не повече от няколко километра от крайпътно градче.

2. Преценете дали да стопирате през нощта или през деня. Стопирането през нощта ви спестява търсенето на място за спане в студената нощ. Но като цяло стопирането през деня е по-безопасно и по-мъдро. И понякога е по-добре да спреш, да преспиш и да започнеш отново след изгрев. Вероятно решението ви ще бъде повлияно от наличието на безплатна и топла опция за нощуване. Ако сте планирали пътуването си и на няколкостотин километра ви чака домакин, напънете се. Ако не – огледайте се за подслон край пътя.

3. На първо място безопасността. Освен ако не участвате в някакво състезание (че дори и тогава), понякога най-добрият вариант е да си стоите на топло и да чакате по-добри условия. Помнете, че независимо дали е лято или зима, трябва да избягвате да заспивате в движещи се коли (освен ако нямате спътник, на който можете да разчитате, че ще стои буден, докато вие си почивате).

Научете повече за пътешествието на Борис, Марта и котката Бурма. Следете пътешествията на Roving Snails тук.

***

Магията на пътуването: Водни и крайбрежни дейности в Мавриций

Да бъдеш на остров означава, че ще си имаш взимане-даване с вода. Понякога дори с пясък. Заредете телата си с витамин D и оставете вградените си фотоапарати (т.е. очи и мозък) да запечатват моменти. Ето го нашия списък с дейности на/около Индийския океан на Мавриций.

Разпускане на плажа - Добри новини! Всички плажове на Мавриций са обществени. Възползвайте се и открийте колко се може повече плажове.

Да се изпотим на плажа - Пиенето на коктейли не отнема много енергия, докато спортът компенсира. Защо да не ги комбинираме?

Endless pools - Всеки себеуважаващ се хотел на плажа има безграничен басейн, за да разглезва гостите си с перспективата на басейн, преминаващ в океан. Добра алтернатива за няколко минути без солена вода.

Изправено гребане (stand-up pedaling) и каяк - Дейности като тези може да ви излязат безплатно, ако сте отседнали в хотел на плажа. Единствения съвет при гребането прави или от каяк е да внимавате за спокойни води. Отливът дава невероятната възможност на неопитни гребци да придобият кураж и опит, докато се наслаждават на околностите.

Парасейлинг - Този вид летене е на разумна цена в Мавриций, дори по-евтино от България. Гледките са грандиозни. И не се притеснявайте - не се приземявате във водата.

Плуване със шнорхел и гмуркане - Плуването е особено приятно, когато виждаш всичко под водата. Само на няколко крачки от плажа или в скрити рифове, богатият свят на флората и фауната няма да ви разочарова. Ако сте от търпеливите, може да забележите ярки шарени рибки, криещи се зад корали.

Плаване с яхта/лодка по крайбрежната линия - Можете с дни да обикаляте острова и пак няма да е достатъчно. Имате избор за типа на водното превозно средство и удобствата на него, но нямате избор за нещата, които ще видите.

Изучаване на по-малки острови - Лодки ще ви заведат то малки част от рая като Островът на елените (L’Ille aux Cerfs). Макар и да няма вече елени, няма да съжалявате за това, което е останало.

Танци на плажа - Сложете си обувки като на местните (т.е. бъдете боси) и се понесете в ритъма на музикатасега. Уважавайте историята, почувствайте се, както робите се чувствали след тежък работен ден – нищо няма значение, просто се оставете на музиката!

Открийте още от пътешествията на Бистра и Наце в блога им Магията на пътуването тук.

***

Cycle Americas: Влизане във Филаделфия

Яна и Вячеслав на велоекспедиция в Америка

Сива утрин, леко вали, но е все още топло. Сякаш току-що дойде есента. Не знам за глобалното затопляне, но ми се струва, че сезоните са се изместили поне с месец-два. Ако е вярно това, което казват индианците на север - че земята е извъртяла остта си и звездите вече не са на същото място - има логика и сезоните да са се извъртели заедно със Земята.

Продължаваме на юг по канали и пътеки, и канали, и пътеки, сигурно тук са се заселили много холандци и са направили системата от канали и велопътища. Като се има предвид и лекият дъждец, си е баш, като в Холандия.

Лека полека започваме да влизаме във Филаделфия. Минаваме през много мизерни и наведени предградия. Улиците са много тесни и от двете страни са спрели коли. Никой не може да ни задмине, така че се налага от време на време да спираме и да пускаме колите. Стигаме и до центъра на града, там е много пъстро и готино, почти всяка сграда има поне една стена изрисувана, а има и много хубави кътчета. За съжаление, кефът ми се разваля от кулминацията на събиращата се, вече от няколко дни болка в един зъб. За пръв път в живота си имам болка в зъб. Това е много неподходящ момент за сефте или по-скоро неподходяща държава за стоматологични услуги.

В един момент се оказваме в един парк от другата страна на града. Силуетът на Филаделфия е готин и се спираме за обяд с хубава гледка. Когато продължаваме, изведнъж вече всичко е различно, сякаш направихме пространствено-времеви скок и се озовахме в Германия. Откачено.

За нощувка си избираме един парк, който обаче все още е много оживен и засега не можем да си извадим палатката. Обикаляме в търсене на хубаво място и без да се усетим затъваме в кал. Тегаво, 4оликса много хубаво се задръства в калта, добре че попадаме на едно хубаво дървено островче, където опъваме палатката.  

***

Вие сте пътуващи българи и имате интересен блог? Пишете ни на info@peika.bg!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!