В днешно време решенията, които взимаме, в много случаи не са отражение на желанията ни, а по-скоро устрем да влезем в така наречената социална норма.

За нас е по-важно да сме част от общност и да не излизаме от това, което се счита за нормално, отколкото да сме инициатори на нещо необичайно, екстремно и иновативно, нещо различно.

Питали ли сте се какво би се случило, ако един ден се събудитe и решите да следвате пътя на сърцето и желанията си, дори те да са против здравия разум?

Е, в такъв случай - здравейте, аз съм Донна Цанева. Родена съм в България, израснала съм в Китай и Австралия и от няколко години живея в малкото градче,което въпреки това е столица - Рейкявик в Исландия - Земята на леда и огъня.

Когато бях малка, винаги правех обратното или поне различното от това, което се изискваше и очакваше от мен. Голяма част от хората считаха това мое държание като бунтарство, всъщност това бе начин да изразя своята индивидуалност.

Същата тази индивидуалност, заради която преди седмица се озовах от Рейкявик, в едно от най-безлюдните места на Източна Гренландия.

Държа да спомена, че когато за първи път казах на майка ми за предстоящото пътуване до Гренландия, тя отбеляза, че Германия е хубаво място по това време на годината.

И така, в една студена априлска сутрин – уж пролетна, но повече зимна, получих покана за от най-голямата туристическа компания в северната страна. Не след дълго се озовах на летището в Рейкявик с билет за Гренландия в ръка, чудейки се как въобще тази нереална мечта се превръща във възможна. 

През 10-те дни, в които обикаляхме безлюдните градчета на Източна Гренландия, от Кулусук до Тасилак и от Тасилак до Тинит, нашата група от четирима пътешественици се докосна до истинската и автентична северна пустош. Срещнахме хора, живеещи щастливо при невъобразими за нас условия: без ток, без течаща вода и всякакъв вид комуникация с външния свят. Каргото с храна и други принадлежности например идва само 2 пъти годишно и използването на кучета е основен начин за транспорт през дългата и дълбока зима.

Бих искала да ви разкажа за невероятните дни „на ръба” на разумното, за „другото” сияние на крайния земен Север, за благородството и предаността на великолепните гренландски овчарски кучета, за простотата на бита, вплела мъдрост и човечност. 

Вижте приключението на Донна: 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!