Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна Япония

  • Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна Япония
    Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна Япония

Днес имаме удоволствието да ви срещнем със Стефан Георгиев. По професия той е автоинструктор, но в свободното си време е приключенец, пътешественик, откривател, парапланерист и търсач на различни култури.

Стефан ще ни разкаже за полета в небето и за далечната, но невероятна Япония. Продължавайте да четете!

Здравейте, Стефан. Вие сте автоинструктор, но същевременно сте и приключенец по душа. Как решихте да се занимавате с тази професия?

Аз съм второ поколение инструктор, върви в семейството. Майка ми и баща ми също са инструктори. Още от дете съм в учебната кола, по път до училище, други уроци и обратно, с времето съм научил основите на шофирането само от слушане и гледане, което много ми помагаше в началото на работата ми. Завършил съм за начален учител, където се научих да обучавам, имах идея да отворя собствена школа по Английски език, но осъзнах, че конкуренцията ще е много голяма и започнах да помагам на родителите си. И така тази професия ми позволява да почивам в удобно за мен време и да пътувам до интересни дестинации.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

Какво Ви дават пътешествията?

Свобода, карат ме да се чувствам гражданин на света, а не да стоя само където съм. Да, и в нашата прекрасна родина има много какво да се види, но има много какво да се научи и преживее на далечни пътешествия.

От къде се зароди страстта Ви към парапланеризма?

Това е една забавна история, която ще споделя с вас. Бях още ученик 11-ти клас, когато едни семейни приятели ме попитаха какво ще правя през събота и неделя. Отговорих, че нямам планове, което промени живота ми.

Тръгнахме към Сопот, там, освен къщата музей на Иван Вазов, има лифт до хижа Добрила. Запознах се с нови хора, които идваха от небето, носейки се на нещо, което приличаше на аеродинамичен чаршаф. (По-късно разбрах, че това се нарича парапланер). Идеята беше само да си почивам и да наблюдавам как те излитат, носят се между облаците и кацат на поляната до мен. Така мина съботният ми ден. На следващата сутрин вятърът беше сменил посоката си и условията не бяха подходящи за излитане от Сопот, за това се качихме на колите и отидохме в най-високата точка на прохода Троян-Кърнаре, а именно на арката при Беклемето. Там един тандемен пилот (човек, който лети с пасажери на по-голямо крило) имаше двама клиенти, с които полетя. Стояха сравнително близо до земята и не отиваха много напред, а само завиваха наляво-надясно. Попитах моите познати и те ми обясниха, че това се нарича реене. След като направи полетите с пасажерите си, пилотът дойде при мен с интересно предложение. Нямаше повече пасажери за деня, а условията били добри да се продължи да се лети, а аз съм бил на килограмите, които му трябват (с по-голямото тандемно крило и с по-голяма товароносимост не трябва да се лети от сам пилот без пасажер, иначе е опасно при по-силен вятър). Съгласих се да полетя след одобрително кимване от познатите ми.

Вързаха ме с колани за седалка, вързаха ме и за пилота, за да няма как да се разделим. По команда “Тичай“ започнах да бягам напред, за да повдигнем крилото, и след 5-6 крачки станах птичка. Седнах на седалката, под мен нямаше нищо. И така цели 25-30 минути дърветата бяха по-малки от обувката ми и се носехме над земята. След като се приземихме помогнах да съберем крилото и благодарих за безплатния полет. Тогава усетих адреналина от това, което ми се случи, и реших, че трябва това някой ден да го правя сам, без да разчитам някой да ми предлага да съм пасажер отново. След като събрах пари и завърших училище, се записах на курс и научих много неща за летенето: правила, физика и метеорология са част от нещата, които прилагам на практика. А гледката отвисоко е неописуема.

Едно от интересните пътешествия, които сте предприели е до Япония? Защо избрахте именно тази дестинация?

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

След като бях обиколил част от Европа (Париж, Лондон, Милано), се бях насочил към по-далечна дестинация. Преди години, още в училище, участвахме в една програма за практикуване на Английски език, в която пишехме писма на деца от Япония и те ни връщаха отговори в техните писма. След време дойде да ни посети техният учител от Япония. Понеже вече имах шофьорска книжка и знаех добре Английски, бях избран да го закарам до посолството заедно с една моя съученичка и след това бяхме поканени на ресторант с него и колегата му. Разменихме си контакти и си пишехме от време на време. Дойде 2018г. и получихме покана от него да му отидем на гости в Токио, спогледахме се със съученичката ми и в един глас казахме “Пари за билети!“. Така година по-късно към нас се присъедини един приятел и със събрани пари резервирахме билети.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

Колко време прекарахте там?

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

17 дни. От 01.08.2019 до 17.08.2019. Като имахме 5 дни в Токио при нашия домакин, 2 нощувки в хотел до планината Фуджи и останалите дни в къща за гости в Киото.

Отседнахте ли някое интересно място?

Най-големият паметник на Буда в Нара. Със своите 15м. височина, сграда, която го помещава, и внушителна порта за влизане в територията на храма, е едно от местата, което препоръчвам да посетите. Имайте предвид, че по това време на годината са и най-високите температури достигащи до 36 градуса, но заради високата температура, влагата се усеща като 43 градуса.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

На територията на парка има елени и сърни, които се разбират добре с хората и за 100 йени можете да си закупите био бисквити, които са любимо лакомство на животните. За мое съжаление посетихме храма следобед и не успях да си купя керемида, на която изписват името ти и я ползват при следващия ремонт на храма. Някой ден ще се върна и ще допринеса за следващия ремонт.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

Кои места посетихте в Япония?

Повечето интересни места в Токио, включително и известната диагонална пешеходна пътека, която сте виждали на кино. Всеки ден в Токио прекарвахме в различен квартал.

При планината Фуджи си наехме велосипеди с електрическа помощ, с които обикаляхме езерата в близост до планината, и вечерта се насладихме на местната култура, посещавайки тяхната традиционна баня Онсен.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

До Киото пътувахме с техните бързи влакове Шинкансен с 283км/ч. Освен Киото и близката планина, известна с 1 000 порти (арки), отделихме по един ден за Хирошима, Осака, а един от дните не посетихме океана, понеже океанът дойде при нас. Една от вечерите ни удари тайфун и решихме да не рискуваме, като останахме един ден в къщата за гости, за да починем от дългите разходки и горещото лято в Япония.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

Кое от тях остана в съзнанието Ви?

В мен остана Киото и малките провинциални градове, през които минаваше влакът по път за Фуджи. Там е запазена старата архитектура и сякаш времето е спряло. Всичко се случва бавно и спокойно, там и всичко си има своето място, подредено е и е коренно различно от бетонната джунгла, която е Токио. Не, че не е красиво и интересно в Токио, просто в съзнанието ми останаха реката, мостовете, зеленината, планината до нас и спокойствието.

Какво Ви впечатли най-много от японската култура?

Тяхната култура ме впечатли със скромността си и факта, че всичко е подредено и организирано. Всичко си е на мястото, защото там е най-полезно. На всеки перон на всяка гара е начертано къде ще спре вратата на вагона, хората се редят на опашка още преди да е дошъл влакът, не се бутат, а точно обратното – изчакват се. Във влака всички пазят тишина, за да не пречат на останалите. Храната им е толкова вкусна, колкото и красива когато я поднесат пред теб.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

Дори и отводнителните шахти на улицата или в парка са уникално направени за всеки град, за да изобразяват забележителностите там. В бързия влак не усещаш скоростта, тихо е и преди всяка гара пускат нежна музика. Там можете да видите контраста между старата и модерна Япония, на една улица можете да срещнете жена облечена в кимоно да се разхожда до своя приятелка облечена с дънки и тениска.

Какви са японците? По какво си приличат и по какво се отличават от нас българите?

Имаме много какво да научим от нашите приятели от далечния изток. Те поставят обществото преди себе си, спокойствието на останалите е важно за тях. Те са учтиви и любопитни. В Токио срещнахме един много усмихнат японец, който срамежливо ни попита от къде сме и ни помоли да си поговорим за 5 минути с него на Английски, за да се упражнява за предстоящите олимпийски игри. Когато разбра, че сме от България, веднага се сети за киселото мляко, което те много обичат, за Котоошо – българският сумист Калоян Стефанов Махлянов и за Христо Стоичков.

Какво мислите за тяхната кухня?

Тяхната кухня е една от най-полезните и с най-пресните ястия в света. Тя е преди всичко красива, за тях визията и вкусът са еднакво важни. Сушито е от прясно уловена риба, вероятно от предната нощ или дори от същия ден. Рамен е друго тяхно ястие, което има над 1 000 разновидности, всеки от които с уникален вкус. Там можете да се насладите на различни вкусове Kit-Kat и да опитате сладолед с Мача. Онигири е добра опция за бързо похапване и може да се намери във всеки хранителен магазин. Имайте предвид, че в Япония човек, който яде на крак или ходейки, показва ниска култура и неуважение към останалите, ако сте решили да хапнете нещо набързо, направете го пред магазина, от който сте го взели или седнете на някоя пейка в близък парк. Преди да посетите Япония е добре да се научите да консумирате храна с клечки, понеже няма да намерите прибори (вилици и ножове) навсякъде, разбира се при Рамен и супа ще имате лъжица, но останалото зависи от вас.

Стефан Георгиев ще ни разкаже за полетите в небето и далечната, но великолепна ЯпонияСнимка: Стефан Георгиев

Пожелайте нещо на нашите читатели!

Пожелавам на читателите на Peika.bg да плануват добре пътуванията си още преди заминаване. Ако имат възможност да обиколят Европа, а след това или защо не преди това и далечните дестинации, за които са мечтали. Докосвайки се до други култури можем да подобрим състоянието си тук и да откраднем някоя друга добра идея заедно със спомени за цял живот. Много и незабравими пътувания!