Има нещо предизвикващо в изкачването на връх Ботев за втори път. Историята за хижа Рай и походът към върха е едно от най-зареждащите и вълнуващи преживявания. Докато не го качиш от хижа Плевен.

Хижа Плевен е приветлива, поддържана и гостоприемна, кацнала на удобно широко поле в подножието на върха. В отлично състояние, баня, топла вода, вкусна кухня, а бе направо лукс.

Самото преживяване в и около хижата е не по-малко вълнуващо и освобождаващо от прехода нагоре.

Първо, на вратата те посрещат Бела и Владо (доколкото чухме правилно) – двама огромни приятели, които само изглеждат заплашително, докато не се размекнат в краката ти с протегнати нагоре лапи.

След това идва просторът: накъдето погледнеш се ширят зелени поля, идва ти да тичаш, да скачаш, да обходиш всеки склон, да се насладиш на всяко странно насекомо или растение.

Зимата тук можеш да покараш ски и сноуборд (а защо не и просто да се спускаш по склона), за което хижарите предвидливо са запазили една от постройките за помещаване на екипировка.

Интересен елемент от преживяването в дървената, масивна постройка с циментен под и запазен соц вид е електронното информационно табло, на което можеш да прецъкаш типични за района билки, насекоми, бозайници, природни забележителности и водни басейни. Изключително интригуващи фотоси, които жадно отместваш с пръст и искаш още.

Ако не ти се разглежда информационния архив, можеш да поиграеш тенис на маса, да погушкаш кучешките коремчета, да се позабавляваш на детския кът, скован от дърво или да си подскачаш от кеф, ей така, просто защото си в планината.

Можеш да се отдадеш изцяло на спокойствие и лежерно наслаждаване на слънцето, но величествената позиция на върха те предизвиква за среща, а потокът от хора, които се връщат отгоре със заредени сърца и широки усмивки, те кара да обуеш обувките и да тръгнеш.

Преходът е приятен, с променящ се релеф и трудност. Започва с катерене в гориста част, после идва пълзенето по скалите нагоре и за награда – час разходка по криволичеща равна пътека, богата на извори, птици, боровинки, панорами. После поемаш нагоре към билото по стръмен зелен килим, а конете кацнали накрая на склона, те разсейват с безгрижието си.

В седловината под върха се е сгушил заслон Ботев, който бележи и началната точка на последното изкачване към върха. Последни сили и вълнение, докато накрая стигаш до познатия обширен връх с изглед навсякъде. Силно препоръчително е да опиташ от чаят с 15+ билки, както и да се възхитиш от ентусиазма и постоянството на групата от Казанлък!

По време на цялото пътешествие и при случайните срещи с планински хора, често се обсъжда въпросът откъде е по-лесен за изкачване Ботев – от хижа Рай или от хижа Плевен. Хубавото за вдъхновените планинари е, че върхът може да се качи и от трета страна, което единствено може да те амбицира. Както казват опитните планинари „Ботев от никъде не е лесен за изкачване.”

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!