Понякога Бог иска да си говорим – той на нас, ние на него. Пътешествие в Мианмар е един от тези разговори.

Това не е моето първо посещение в Мианмар. Предният път си казах – тази страна се развива много динамично, скоро няма да е същата, трябва да я посетя още веднъж, преди да се е променила така, че автентичното й очарование да е засенчено от сянката на съвремието. И права съм била - намерих я променена, нова, с модерни сгради, все повече пътища, ученици с дънки, покачени цени...

Но това, което си остава вечно – чудноватите пагоди, позлата и разкош, усмихнатите хора - очарованието на Мианмар, това е все още там, от хилядолетия и надявам се винаги ще бъде.

Мианмар обича да бъде това, което е.

Още от аерогарата разбираш, че никой няма да се старае да се съобразява с теб. Ти ще се съобразяваш с него - с уважение, с любопитство, с възхищение.

На аерогарата ни посрещнаха в „лонджи“ – традиционните мианмарски поли, които носят всички. Разликата е в завързването: при мъжете е отпред, а при жените – отстрани. Очарователната ни екскурзоводка с дълги до кръста коси и слънчезащитна маска от танака на лицето ни разказа, в краткия път до хотела, за Янгон. Град вече наброяващ 7 млн. жители, от които местно население – 2 млн., а към 5 млн. са придошлите от страната хора, търсещи поминък. В града има медицински, технически и икономически университети. Болниците там, както и в цялата страна са или държавни с лоши условия, или частни и скъпи. Имат и специални болници за монаси.

Работният ден е от 08:00ч. до 17:30ч., с един час почивка на обяд. Децата започват училище на 5-годишна възраст. От 1-ви до 5-ти клас е основната степен на образование, от 5-ти до 10-ти – средна, а след 10-ти клас се учи висше. Учат на две смени - до обяд и след обяд.

Красиви хора са мианмарците. Очарователни са с тези тесни поли, които те принуждават да стъпваш с елегантни, малки крачки. Това нямаше как да не го разберем, защото от тук нататък ни се налагаше във всеки храм да слагаме лонджи върху дрехите си, което някой от персонала любезно ни помагаше да завържем. И да се събуваме, разбира се. Навсякъде, където влизахме - в пагода или свято място, тоест почти през цялото време на седмичния ни престой. Раздаваха ни и мокри кърпички – да забършем ходилата си, преди да обуем чехлите, които ни чакаха пред храма.

Придвижването из Мианмар (бивша Бирма до 1989г. година) се извършва с кратки полети – от 30 минути до час. Това е – пътища няма и друг начин няма. В някои отсечки самолетчетата са като шатъли – има спирка, на която слизат пътниците с налепени жълти лепенки по дрехите, а на следваща – тези със сини такива.

БАГАН – приютил в равнината на река Иравади над 2000 будистки храма, пагоди, статуи и руини, много, от които датират от 11-ти и 12-ти век. Построен за период от около четвърт хилядолетие, градът е бил столица на първата Бирманска държава и е характерен с най-гъстата в света концентрация на древни храмове, строежът на които е започнал още по време на древния Паган. Съществувала е традиция всички – от краля и кралицата до обикновения човек да строят храмове в чест и прослава на Буда.

Пагодите са три вида: Най-разкошните и позлатени са от краля и кралицата, белите – от фамилиите среден клас, а червените, тухлени – от по-обикновените хора.

Като споменах обикновените хора, нека се разходим из пазара Няунг Оо (тук искам да вметна – много сложни за изговаряне са имената не само на историческите обекти, но и на хората. Възможно е името да е изписано не съвсем коректно. Поради все по-развития туризъм местните хора винаги първо се представят с пълните имена, а после с усмивка допълват „а, за да ви е по-лесно, казвайте ми Джон”). Пазарът с малки пътечки между сергиите, обособени в отделни сектори – зеленчуци, плодове, дрехи, сувенири, риба, цветя. Пъстро и шумно място, както всеки пазар. В интерес на истината очаквах да бъдат по-настоятелни в поканата да закупим нещо – сувенир или плод, но общо взето не ни отразиха. Позволяват да се правят снимки, но бяхме предварително инструктирани от Джон, че не трябва да ги снимаме докато се хранят. Не било добре, казват местните, да виждаме отворена за храна уста – явно има нещо общо с вярванията.

В повече от пагодите се вярва, че има части от зъб, кост или косъм на Гаутама Буда или от предишните три Буди. С това се обясняват и чудесата, които се случват там.

Една от емблематичните пагоди е Швезигон – служеща за прототип на следващите пагоди в Бирма. Висока около 50 метра, тя се забелязва отдалеч. 

В близост е и храмът Ананда, носещ името на уважавания горещ привърженик и роднина на Буда. През голямото земетресение (1975г.), което е нанесло значителни щети на множество храмове, Ананда също е частично разрушен, но след това бива напълно възстановен. Храмът е построен през 11-ти век от цар Кианцита, по разказ на осмина монаси, които са видели подобен храм в Хималаите. За да опишат нагледно историята те използвали психическите си възможности. Запленен от разказа царят построил Ананда, но след като завършил строителството, наредил да бъдат убити монасите, за да гарантира, че друга подобна постройка няма да бъде изградена. 

Какво може да ти даде Мианмар в един ден, стига да искаш да го вземеш: Десет часов маратон из няколко от хилядите пагоди на Баган, като акцентите са голямата четворка: най-известната, най-високата, най-голямата и най-красивата пагода, из които тупурках с боси крачета почти цял ден. Толкова дълго, че почти се превърнах в артефакт - покрита с прах от древността. Но беше готино, много готино, дори прекалено. Качих се на каруца, защото пътища няма в долината на Баган. И все така с каруцата, която се шмугва в шубраците, които кочияшът деликатно отмята с камшика, изпратих слънцето от брега на река Иравади, слънцето, което цял ден си грееше на воля, включило на 32 градуса. Добре, че една красива мианмарка се погрижи да нарисува с танака лицето ми.

Срещу долар получавате красива и полезна рисунка на бузите – обикновено във форма на цвете или листо. Танака си поставят набързо и жените, от нарочно оставени поставки, на които сам може да си я приготвиш. Мъжете с танака също не са необичайна гледка, но те я полагат в правоъгълни, семпли форми. 

Какво представлява танаката – корен, който се натрива на специална каменна плоча, добавят се няколко капки вода и така получената кашица се нанася на лицето. С танака мажат и телцата на малките деца и бебета и те ухаят прекрасно. Вече се произвежда и като готов крем за тяло и лице.

Купих няколко картини от художници, рисуващи с пясък и естествени смоли (скоро ще са на стената в офиса). Обяд и вечеря, риба и скариди - поляти с местната бира Мианмар. Заслужен масаж с ароматни масла - естествен завършек на деня, за който ми трябват часове да разкажа. 

Продължението на историята, четете във втората част.

Снимки и текст - Диана Маринова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!