Обичате ли бяло сладко?

То започва да присъства като почерпка при ходене на гости в Габрово, след като рецептата е донесена от съседна Румъния от Йонко Шекерджията. Той отваря и една от първите шекерджийници в града.

Десертът се сервира с лъжица в чаша с вода. Понякога към него поднасят кафе, сладки и домашен ликьор от вишни – вишновка. 

От края на 19-ти и началото на 20-ти век къщите на габровци започват да променят не само външния си облик, но и вътрешното разпределение на стаите. Наред с останалите жилищни помещения се оформя гостна, чиято мебелировка е най-вече вносна. Състои се от столове, по средата маса и от страни по едно или две канапета. До стената се разполага бюфетът, а вътре в него се подреждат сервизи за кафе, чай, чаши за ликьор. В нея се посрещат гости по различни случаи.

Европейското влияние навлиза в градския костюм от средата на 19-ти век, когато се появяват първите дълги рокли с високо повдигнати талии и дълги ръкави. Тази мода не навлиза лесно в бита на габровеца. Едва от 60-те години тя се възприема с всичките й характерни особености и допълнения - шапки, ръкавици, чадърчета, пелерини, чанти и др. Към облеклото се носят корсети, обувки по европейски образец.

След Кримската война чорбаджийските синове носят дълги, черни сукнени сетрета, а от началото на 60-те години на 19-ти век се появяват и опънатите дрехи с бели колосани ризи и вратовръзки.

На 22 и 23 юли, от 15:00 до 17:00 часа, екипът на ЕМО „Етър” представя този период от живота на габровското общество, за да отбележи 47 години от изграждането на Саковата къща в музея. Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Тя е пример за влиянието на Средиземноморието в архитектурата - фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци - 21; откритият чардак преминава в закрито помещение „кьошк". Първият етаж е търговски дюкян - тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти. На втория етаж е показан интериор на търговско жилище.

Заповядайте да се почерпите с бяло сладко и да се върнете повече от 100 години назад!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!