Приключенията на един българин с велосипед в дома на Северния вятър.
Това е история за едно пътешествие, което ще ви срещне с хората, природата и красотата на малко позната у нас страна - Исландия. Ще ви покаже мечтата на един човек и смелостта му да я осъществи.
Редовете в тази книга ще ви усмихнат, натъжат, мотивират или изненадат, но няма да ви оставят да скучаете.
За да ни разкаже своето приключение пътешественикът Крум Крумов прави обиколка на Исландия по популярния маршрут Ринг Роуд или Път номер 1 за невъoбразимите 14 дни. Тръгва от Кефлавик на 15 юли, 2017 г. и след като кара 1400 км, след две седмицисе връща отново на изходната си точка.
Преживейте това пътешествие на границата с невъзможното, заедно с Крум и всички участници в него.
Крум Крумов е роден през 1981 г. в Тополовград.
Автор на свободна практика, преводач, пътешественик и приключенец.
Завършил е Спортно училище в Хасково с профил „футбол“, а след това учи Славянска филология с полски език в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Туризъм в Лодзкия университет в Лодз, Полша, където живее от 12 години. Бивш кореспондент на БНР, програма „Артефир“ за Полша. Инициатор на първия български фестивал в град Лодз, Полша „Дни на България в Лодз“.
Любител на индивидуалните спортове на дълги разстояния - бягане, колоездене, триатлон, 4 xIronman 70.3 и Ironmanfinisher.
Изминал е 2000 км с колело през Алпите от Полша до Италия, а друго приключение го отвежда от родния Тополовград до мистичните маршрути на Атон в Света гора.
Последният му проект е благотворително пътуване с велосипед от Созопол до Сантяго де Компостела по европейските пътища - „Камино де Сантяго“ – 4500 км. за 30 дни, септември 2019 година.
Отзиви за книгата:
За кого е направена пейката посред една северна река и какво са причинили изригванията на най-известния исландски вулкан. Какъв е цветът на леда и колко шоколада са позволени на ръба на изтощението.
Тази книга ще ви „отвее перчема” с исландския си вятър, със спиращите дъха гледки, с философията на Пътя и напомнянето, че елегантната простота често е най-доброто житейско решение. Защото всяко пътуване е връщане към себе си.
Пътешественикът, триатлонист и преводач Крум Крумов преминава Ринг Роуд на велосипед за немислимите 14 дни. Изживейте това пътуване на ръба на невъзможното и Исландия ще остане в сърцето ви.
Ина Иванова, писател
Предпътие
„A ship in a harbor is safe
But that is not what ships are built for.“
Там, откъдето идвам, духа бял вятър. Така нарича баща ми Южняка, който мигом стопява зимата, за да докара пролетта със стичащи се по улицата топли реки. По краищата им понякога се оформят водопади, или лагуни, в които цапаме боси. Това е най-романтичният ми спомен за вятъра, който пазя. Топлият полъх, който премества студа и тегли след себе си заспалата още пролет. Част от водата отива в градината ни и кара лалетата да обагрят всичко до рождения ден на майка, когато биват принесени в ежегодна жертва от татко.
Там, където съм сега, вятърът е северен и на мен се пада честта да го назова за себе си. Стопява черните мисли, издухва всичко, което не е достатъчно здраво, за да издържи, да се сплоти и нарече тъкан. Дъждът тук вали по-хаотично от свободни електрони, благославяйки всеки път, когато вдигнеш глава към небето, завито през глава с вечни пепеляви облаци. Ледниковите реки оставят след себе си пустини и тук-там по някое малко езерце, около което пак вятърът е пръснал шепа разноцветен мак.
Има такива моменти, в които човек знае, или не, напълно е убеден, че нещото – план, цел, мечта, ще се получи. Няма значение как. Как намира отговор в Пътя. Тогава изпитваш онази увереност, която те прави непоклатим и оставяш нещата да се случват. Разбира се, в основата на всичко са действието и желанието, страстта, жаждата да осъществиш плана, целта, мечтата. Това също е път. Преддверие на пътя. Като предговор на книга. Като предпътие.
Подобни моменти в живота си съм имал само толкова, че пръстите на двете ми ръце са достатъчни, за да ги изброя. И почти всички, като изключим следването на Славянска филология, са свързани с пътувания. Така беше, когато за пръв път през 2010 година разбрах за съществуването на Ел Камино де Сантяго. Трябваха ми секунди, за да взема решение, че ще измина целия поклоннически път на свети Яков от френските Пиренеи през Сантяго де Компостела до нос Финистер на Атлантическия океан. Оттогава знам, че няма достатъчно силна защитна реакция на ума, която да издържи на порива на сърцето. И макар в ежедневието си, опитвайки се да бъдем прагматични и отговорни, да следваме повече разума си, има мигове, когато трябва да го забравим и да се пуснем по течението. Това „go with the flow“беше причината и за поредните ми пътувания. По същия начин приех предложението на единствения ми полски приятел – Пьотр Бартски – да изминем 2000 километра с колела от централна Полша до Рим, без да се замисля, че всъщност нямам колело, с което да го направя и че споменът за последното ми подвизаване на седалката изникна някъде от мъглата на Тополовград, в четвърти клас и че това е единственото спечелено състезание в живота ми. Бях получил усещането за нещо, което винаги съм обичал и умеел да правя, без да подозирам, че е така. Реших да продължа с духовните пътувания и през 2016 година неотлъчно със същия партньор в пътешествията изминахме пътя от родния Тополовград до Света гора Атонска.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
