Носителят на Нобелова награда за икономика предлага алтернатива за решаването на някои от най-наболелите световни проблеми.
Светът вече е изправен пред нова икономическа криза. Дори и преди тя да настъпи обаче, икономиката през последните десетилетия сякаш не успяваше да донесе очакваните подобрения в благосъстоянието на мнозина, дори в най-мощната икономически страна в света – САЩ.
В своята нова книга „Власт, народ, печалби“ носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц руши установените догми на пазарния фундаментализъм и предлага алтернатива за решаването на някои от най-наболелите проблеми на САЩ и Западния свят.
Авторът на „Цената на неравенството“ търси отговор на въпроса защо въпреки огромния икономически ръст от последните десетилетия доходите на една голяма част от американците почти не са се повишили, а в някои отношения животът им се е влошил. Авторът посочва икономическото неравенство и силата на монополите като основните проблеми на съвременния капитализъм.
Свободен ли е наистина свободният пазар? Има ли интерес едрият бизнес от истинска конкуренция? Как една голяма компания може да надиграе системата и да унищожи всяка конкуренция още в зародиш? Равнопоставени ли са работници и работодатели? Икономистът отговаря на тези въпроси, като основава тезите си на огромен обем от данни, за да покаже, че съвременният капитализъм има нужда от реформа не по-малко от капитализма след края на Голямата депресия. Според него една мащабна програма от разумни реформи, подобни на реформите на Теодор Рузвелт и Франклин Д. Рузвелт, би могла не само да спаси системата, но и да доведе до нова епоха на благоденствие и икономически растеж, в която пазарите и високите технологии работят в интерес на обществото, а не против него.
„Власт, народ, печалби“е задълбочено и аргументирано изследване, което не само посочва проблемите, но и предлага алтернативно решение, което „да спаси капитализма от самия него“.
Из „Власт, народ, печалби“ от Джоузеф Стиглиц
ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПАЗАРНА СИЛА
Отслабената пазарна сила на работниците
Експлоатацията на пазарната сила от страна на фирмите е половината история. Днес сме изправени пред засилващия се проблем на монопсонната сила – способността на фирмите да прилагат пазарната си сила върху онези, от които купуват стоки и услуги и в частност върху работниците159. Монопсонът означава ситуация, при която на пазара има само един купувач или само един работодател. Тъй както съществуват много малко пазари, на които има един-единствен продавач (монопол), така има и много малко пазари, на които има един-единствен купувач. Когато говорехме по-горе за монополна сила, имахме предвид, че фирмите притежават значителна пазарна сила, достатъчна, за да могат да повишат печелившо цената доста над конкурентното ниво. По-рано в тази книга изтъкнахме, че промени в икономиката са довели до увеличаване на пазарната сила, поне в редица важни сектори на икономиката. Същото е и тук – онова, което ни занимава, е намаляването на преговорната сила на работниците, а с нея – и на заплащането им.
Стандартният конкурентен модел съдържа „атомарни“ трудови пазари, на които заплатите се стремят да уравновесят търсенето на труд с предлагането му. Никой няма пазарна сила. Напускането на работник няма последици за фирмата – тя просто се пресяга към трудовия пазар, за да намери идентичен работник за същата заплата; и по-важното, уволнението на работника няма последици за самия него, тъй като той просто си намира равностойна работа за същата заплата.
Но това не е светът, в който живеем. Фирмата лесно може да намери заместник на работника, може би не толкова добър, но почти. От друга страна, работникът обикновено е неспособен да си намери бързо и лесно алтернативна равностойна работа, особено когато нивото на безработица е високо. Ако има налично работно място, то може да е в друг град, което изисква от човека да се премести. Този обрат може да е скъп за работника и семейството му. Дългият период без работа просто не е вариант. Ипотеката, колата и другите големи плащания трябва да се превеждат всеки месец. Накратко, съществува огромна асиметрия в пазарната сила в полза на работодателя160.
Така както пазарната сила на продуктовия пазар (пазара на стоки и услуги) дава възможност на фирмите да повишават цените повече, отколкото биха били те иначе, и доста над разходите за производство, така на трудовите пазари пазарната сила дава възможност на фирмите да тласкат заплатите по-надолу, отколкото биха били те иначе.88
Макар това да е незаконно, много от нашите водещи фирми са се обединявали, обикновено тайно, за да държат заплатите ниски; и само съдебните жалби са изваждали наяве тези нарушения. При Стив Джобс „Епъл“ се беше споразумяла с „Гугъл“, „Интел“ и „Адоб“ да не си „крадат“ взаимно служителите – тоест те се споразумяха да не се конкурират. Засегнатите работници дадоха под съд този антиконкурентен заговор; спорът беше уреден за 415 милиона долара. „Дисни“ и множество филмови студиа аналогично платиха огромна сума за уреждането на съдебно дело по обвинение в незаконен заговор срещу взаимното привличане на служители. Дори споразуменията на веригите за бързо хранене имат клаузи против взаимното привличане на служители. Конкуренцията, знаят те, би тласнала заплатите нагоре. Много договори имат ограничения за работника, които не му позволяват да приема работа при конкурент, като последицата от това е намаляване на конкуренцията и заплатите161.
Така както е бил наясно с опасностите от договаряне между фирмите с цел повишаване на цените, така Адам Смит е бил загрижен и от обединяването им с цел потискане на заплатите:
Господарите винаги и навсякъде са в нещо като негласно, но постоянно и неизменно обединение да не вдигат надниците на работниците над настоящото им ниво. [...]Господарите също така понякога влизат в отделни обединения да свалят надниците на работниците дори под това ниво. Тези неща винаги се провеждат в пълно мълчание и потайност.
Той, изглежда, напълно е предвидил действията на нашите бизнес лидери от 21. век, било то в Силициевата долина или в Холивуд.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
